129:1 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

129:2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

129:3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

129:4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

129:5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

129:6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

129:7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,